КОЛЕКТИВЕН ТРУДОВ ДОГОВОР
1. Какво трябва да се знае за колективното трудово договаряне?
Колективното трудово договаряне е основен метод за регулиране на трудовите отношения с непосредствените ,частници на заинтересованите страни – работодатели и синдикати. В развитите страни с парламентарна демокрация и пазарна икономика правото на колективно трудово договаряне е основно човешко право, чрез осъществяването на което по пътя на преговорите всяка от страните отстоява и защитава своите интереси.
1.1 Какво представлява колективното трудово договаряне?
Колективното трудово договаряне е:
Основен метод за защита на интересите на работниците и служителите;
Основен метод за договорно определяне на условията за наемане на работна сила и на нейната цена;
Нормотворчески процес при уреждането на трудовите отношения, който допълва, конкретизира и обогатява държавното им регулиране;
Ефикасен механизъм за преодоляване и разрешаване на различни конфликти в трудовите отношения и запазването на социалния мир в предприятието;
Форма за участие на работниците и служителите при вземането на решения по въпроси, които засягат непосредствените им права и интереси.
Кои са равнищата, на които се водят колективни преговори и се сключват колективни трудови договори?
Колективен трудов договор в предприятие се сключва между работодателя и синдикална организация / чл.51а, ал.1 от КТ/. Това са най – често и най – масово сключваните КТД.
Колективен трудово договор на отраслово и браншово равнище се сключва между съответните представителни организации на работниците и служителите и на работодателите на основата на споразумение между националните им организации, чрез което се определят общи положения относно обхвата и процедурната разлика на отрасловите и браншовите договори / чл.51б, ал.1 от КТ/.
Колективни трудови договори по общини могат да се сключват за дейности, финансирани от общинския бюджет. Такива дейности например са: здравеопазване, социални дейности, образование, култура и др.подобни. такива договори се сключват между представителните синдикални и работодателски организации на територията на общината / чл.51, ал.1/.
Кои са страните по сключването на колективния трудов договор в предприятието?
Работодателят е физическо или юридическо лице, което наема работна сила и учредява всяко конкретно трудово правоотношение;
Синдикатите като страна в колективното договаряне имат изключителна колективно – договорно правоспособност, т.е само синдикални организации, а не други представители на работниците имат право да водят преговори с работодателя и да сключват колективен трудов договор.
Още като получи поканата за преговори , работодателят е в правото си да поиска от синдикалните организации да се легитимират.
Проектът за колективен трудов договор се изготвя и представя от синдикалните организации в писмена форма / чл.51а, ал.2/, защото именно те имат правния интерес да договорят по – благоприятни условия на труд за своите членове.
Какви са задълженията на работодателя за преговаряне и предоставяне на информация при колективни преговори?
Отделният работодател, групата от работодатели и техните организации като страна в колективните преговори съгласно чл.52, ал.1 от КТ са длъжни:
Да преговарят с представителите на работниците и служителите / синдикатите/ за сключване на колективен трудов договор;
Да предоставят на синдикатите:
– сключените колективни трудови договори, с които страните са обвързани поради отраслова, териториална или организационна принадлежност;
– своевременна, достоверна и разбираема информация за икономическото и финансовото си състояние, която е от значение за сключването на колективния трудов договор. Предоставянето на информация, разпространяването на която би могло да нанесе вреди на работодателя, може да бъде отказано или направено с изискване за поверителност.
При неизпълнение на задълженията за преговаряне с представителите на работниците и служителите и не предоставяне по тяхно искане на необходимата информация, която е от значение за сключване на колективния трудов договор, виновните работодатели дължат обезщетение за причинените вреди / чл.52, ал.2/.
Работодателите са във виновна забава, ако не изпълнят задълженията си за преговаряне в едномесечен срок от поканата на синдикатите, а по отношение на задължението за предоставяне на информация – ако не изпълнят същото в 15 – дневен срок от деня, в който е направено искането за същата.
Ако действително поради нежеланието на работодателя да изпълни задълженията си за преговаряне и предоставяне на информация и от това работниците и служителите са настъпили конкретни вреди / изразяващи се в не договаряне на по – благоприятни условия на труд – по – високи заплати, размери на обезщетения и др./, синдикалната организация може да заведе срещу него иск по Закона за задълженията и договорите.
Задължение за предоставяне на информация във връзка с колективното трудово преговаряне имат и синдикатите. Те са длъжни по искане на работодателя да предоставят нужната му информация за действителния брой на членовете си / чл.52, ал.4/.
Какво е времетраенето на колективния трудов договор?
Колективният трудов договор влиза в сила от деня на неговото сключване, т.е. от деня на подписването му. От този ден той има своето действие по отношение на лицата, за които се прилага. Странете обаче могат да определят и „нещо друго”, т.е. един по-ранен момент или един по-късен момент след сключването на колективния трудов договор.
Следователно срокът на действие на колективния трудов договор зависи от волята на страните му, но те нямат абсолютната свобода да го определят. И това е така, защото тя е ограничена от рамките на закона и по-специално от чл.54, ал.2, според която колективния трудов договор се сключва за срок от една година. Това означава, че ако страните не са определили конкретен срок, то по силата на закона срокът на договора се изчерпва с изтичането на една година от датата, на неговото подписване.
Тази хипотеза ще бъде налице, доколкото страните не са уговорили в договора друг срок, но той не може да бъде по-дълъг от две години.
Няма законова пречка на отделни клаузи страните да договарят и по-кратки срокове на действие – примерно за 6 месеца и т.н , като например за размера на работните заплати, които са свързани с определена икономическа конюктура.
За да защитят интересите на работниците и служителите разпоредбите на чл.54, ал.3 предвиждат преговорите за сключване на нов КТД да започват не по-късно от 3 месеца преди изтичане срока на действащия.
Какво е действието на колективния трудов договор по отношение на работниците и служителите?
Кръгът на работниците и служителите, към които се прилага сключеният колективен трудов договор, се разделя на две групи-чл.57,а.1 и 2.
Първата група са работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация /или организации/ – страна по договора. За тях колективния договор се прилага безусловно въз основа на членуването им в тази организация независимо откога членуват – преди или след сключването на договора.
Втората група са всички останали работници и служители, които не членуват. Спрямо тях колективния трудов договор се прилага и действа след присъединяването им с писмено заявление до работодателя или до синдикалните организации, сключили договора. Присъединяването се извършва по условия и ред, определени от страните по договора, така че да не противоречат на закона или да го заобикалят или да накърняват добрите нрави / чл.57, ал.2/.
Какво трябва да се направи за успешното колективно трудово договаряне?
Как трябва да се проведат колективните преговори в предприятието?
Колективните преговори са повече изкуство отколкото наука. За да се постигне споразумение, най-напред е необходимо партньорите да имат твърдата воля и искрени намерения да постигнат споразумение чрез преговори.
Колективните преговори се основават на размяната, която включва:
- Предоставяне на информация , която може да доведе партньора до преразглеждане на някои позиции;
- Взаимно доверие между партньорите;
- Взаимни отстъпки, които са ядрото на колективните преговори.
– Колективните преговори са процес, който се състои от фази, етапи и техники. Процесът на преговорите е динамично действие, в което се намесват многобройни фактори и се създават различни ситуации.
Общоприета методика за водене на преговорите няма, но в практиката са се наложили няколко основни принципа:
– Уважаване исканията на социалните партньори, стремеж към взаимно разбиране на мотивите;
– Избягване на нападките, обидните думи и емоционални избухвания;
– Готовност на всяка от страните да внесе промяна в своите първоначални намерения и искания, да направи отстъпки в името на постигне на споразумение;
– Колективните преговори трябва да започват реалистично и да напредват умерено;
– Предложенията и контрапредложенията от двете страни трябва да се проучват много внимателно в контекста на крайните намерения, тъй като обикновено те са стъпки, които биха могли да подпомогнат постигането на споразумение;
– Цивилизованото и аргументирано водене на спорове вместо категоричен отказ да се търси възможна алтернатива;
– Водене на преговори по целия пакет от предложения, за да не се позволи на опонента да обсъжда въпросите един по един;
– При воденето на споровете между делегациите:
- Да се говори ясно, като се систематизират аргументите за защита на намеренията и на исканията;
- Да се намери най-подходящият начин за водене на спора;
- Да се избягват личните нападки и обвинения;
- Да се говори спокойно и без емоции /онзи който загуби самообладание , губи всичко/;
– Когато колективните преговори навлязат в „задънена улица”, и двете страни трябва да направят всичко възможно, за да се излезе от нея. За това могат да се препоръчат няколко тактически хода:
- Предлагане на взаимни отстъпки;
- Използване на неформални срещи между членовете на делегациите
- Гъвкаво поведение на делегацията на работодателя чрез предоставяне на алтернатива по онези елементи от колективните преговори, които са довели до критичната точка;
- Използване на техниката”конструктивна неопределеност”, която позволява едно по-свободно тълкуване на спорната клауза, и може да успокои изострената обстановка;
- Предлагане на компромисни решения при съществени различия в предложенията на работодателя и синдикатите;
- Използване на институцията на посредниците,чиято единствена роля е да сближат позицията на преговарящите;
- Използване на трудовия арбитраж.
Какъв е обхватът и какво може да е съдържанието на колективния трудов договор?
Традиционният обхват на колективния трудов договор включва трите първостепенни въпроса: заетост, заплащане и условия на труд.
– В действащото трудово законодателство няма нормативна регламентация за структурата и съдържанието на колективния трудов договор. Това дава възможност за свобода на избора от договарящите се страни.
Колективен трудов договор
в предприятието
Преамбюл
Общи положения
Трудова заетост, квалификация и преквалификация
Трудови възнаграждения и обезщетения
Работно време, почивки и отпуски
Здравословни и безопасни условия на труд
Обществено осигуряване и застраховане
Социално- битово обслужване
Участие на работниците и служителите в управлението на предприятието
Взаимодействие между страните за подобряване на резултатите от стопанската дейност
Условия за синдикална дейност
Други споразумения, допустими от закона
Допълнителни и заключителни разпоредби
Първият раздел „Общи положения” обикновено съдържа клаузи за:
- Отправните принципи и положения, ръководили страните за постигане на съгласие;
- Основанията, върху които се сключва колективния трудов договор;
- Валидността на колективния трудов договор по отношение на лицата в предприятието, процедурата и условията за присъединяване към него;
- Независимостта на страните по колективния трудов договор и ненамесата на всяка една от тях при осъществяването на техните правомощия;
- Въздържането от действия, които противоречат на закона и клаузите в колективния трудов договор;
- Невъзможността от сключването на трудови договори, в които да се съдържат условия на труд и заплащане, по-неблагоприятни от тези в колективния трудов договор;
- Обхват /структура/ на колективния трудов договор и др. подобни.
Вторият раздел”Трудова заетост, квалификация и преквалификация” обикновено включва задължения на работодателя за:
- Осигуряване на такава дейност, която ще направи възможно да се постигне стабилна и ефективна заетост в предприятието или да се увеличи броят на работните места;
- Преструктуриране на производството, гарантирано висока конкурентна способност на предприятието и стабилност на работните места в него;
- Условията и реда за прилагане и/или за намаляване на временната и на непълната заетост в предприятието;
- Спиране назначенията на нови работници и служители на работни места и длъжности, които предстоят да се закрият;
- Пренасочване при възможност, на съкратените работници и служители към други работни места в предприятието;
- Организиране на курсове за повишаване на квалификацията и преквалификацията на работниците и служителите с оглед постигането на по-високи резултати и стабилна заетост;
- Условията и реда за полагане на допълнителен труд /вътрешно заместване, външно съвместителство, съвместяване на специалности/;
- Условията и реда за прекратяване на трудовите договори;
- Критериите, по които работодателят извършва подбор на работниците и служителите.
Тук обърнете особено внимание на създадената възможност с чл.333, ал.4 КТ, която гласи: Когато това е предвидено в КТД, работодателят може да уволни работник или служител поради съкращение в щата или при намаляване обема на работа след предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието.
Третият раздел „Трудови възнаграждения и обезщетения” включва споразуменията между страните за:
- Минималната работна заплата за предприятието;
- Условията и процедурите за измененията на минималната работна заплата;
- Началните работни заплати, диференцирани по категории персонал, длъжностни наименования, изискваща се степен на образование и квалификации;
- Основанията и начина на изменение на началните работни заплати в предприятието;
- Системата за оценяване на длъжностите и на работните места в предприятието;
- Системата за оценяване на резултатите от труда и за определяне на индивидуалните работни заплати по категории и групи персонал;
- Системата от критерии и показатели за допълнително стимулиране на работниците;
- Вида и размера на допълнителните трудови и други възнаграждения;
- Основанията, реда и начина за изменение на работната заплата в зависимост от инфлацията и др.икономически фактори;
- Механизма за разпределение на средствата за заплата по отделни звена;
- Периодите и сроковете на изплащане на работните заплати.
Четвъртият раздел „Работно време почивки, отпуски” обхваща по-благоприятните споразумения за:
- Нормалната продължителност на работното време в предприятието през деня и през седмицата;
- Категориите работници и служители, за които се установява намалено работно време, както и неговата дневна и седмична продължителност;
- Продължителността и разпределението на работното време, началния и крайния час на работното време по работни места, за сменния режим на работа, за размера и разпределението на почивките;
- Звената с непрекъснато производство и със сумирано изчисляване на работното време;
- Въвеждането на гъвкаво работно време/ работно време с променливи граници/, както и за начина на неговото отчитане;
- Продължителността на работното време при сменен режим на работа, както и за реда за промяна на смените;
- Продължителността на прекъсванията за почивка при нормален режим на работа, както и за работа на смени;
- Условията, при които ще се полага нощен труд през деня и през нощта, както и за начина на неговото заплащане;
- Длъжностите, за които се установява задължение да бъдат на разположение на организацията, вън от нея, на място, уговорено предварително;
- Минималния размер на платения годишен отпуск на работниците и служителите в предприятието;
- Часовата продължителност на непрекъснатата междудневна и седмична почивка на работниците и служителите в предприятието или организацията;
- Размера на допълнителния платен годишен отпуск за работа при ненормирано работно време;
- Размера на останалите видове отпуск в предприятието;
- Обезщетенията, свързани с трудовата дейност или с нейното прекратяване.
Петият раздел „Здравословни и безопасни условия на труд”, обхваща задълженията на работодателя, свързани с:
- Прилагането на единните и отрасловите правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия;
- Закупуването и инсталирането на необходимите организационно-технически, технологични и лични предпазни средства;
- Осигуряването на условия за санитарно-битово и медицинско обслужване на работниците и служителите;
- Предоставяне на работниците и служителите и на синдикатите на необходимата информация за рисковете на здравето и безопасността им, както и за мерките, които се предприемат за отстраняването, намаляването или контролирането на тези рискове;
- Осигуряване на условия и средства на представителите на работниците и служителите в комисиите и групите по условия на труд за изпълнение на тяхното право и функция;
- Осигуряване на безплатна предпазна храна, тонизиращи напитки и противоотрови.
Шестият раздел „Обществено осигуряване и застраховане” включва уговорените клаузи между работодателя и синдикатите, отнасящи се до допълнителното доброволно пенсионно осигуряване о работодателя, както и за пенсионния фонд, с който ще се сключи договор, при какви конкретни условия ще се сключи този договор, за какви категории и групи персонал и т.н.
Седмият раздел „Социално-битово обслужване” обхваща задълженията на работодателя за:
- Организиране и осъществяване на столово хранене в предприятието или организацията;
- Поевтиняване на храната в столовете и/или заведенията за обществено хранене;
- Организиране и функциониране на търговски обекти и бази за услуги на територията на предприятието;
- Организиране на здравната профилактика и на здравното обслужване на работниците и служителите;
- Транспортното обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно;
- Осигуряване на униформено работно облекло;
- Задоволяване на други социално-битови потребности на работниците и служителите и на техните семейства.
Осмият раздел „Участие на работниците и служителите в управлението на предприятието” обхваща клаузите за уговореното между страните за конкретния начин, по който работниците и служителите ще участват при обсъждането и при решаването на проблемите, свързани с развитието и усъвършенстването на стопанската дейност на предприятието, както и при вземането на решения, свързани с трудовите и осигурителните отношения.
Деветият раздел „Взаимодействие между страните за подобряване резултатите от стопанската дейност” включва задълженията, които поемат работодателите и съответните синдикални организации за постигането на висока производителност и за повишаване на конкурентната способност на предприятието като условие и предпоставка за осигуряване на желаната стабилност в заетостта на работниците и служителите и на предвидените в останалите раздели доходи и социални разходи.
Десетият раздел „Условия за синдикална дейност” включва договорените задължения на работодателя:
- Да не създава пречки за осъществяване на синдикална дейност в предприятието, когато тя е в рамките на закона;
- Да осигури на синдикатите необходимите им зали, кабинети, технически средства, средства за комуникации и материали, за да могат те да изпълняват успешно задълженията, които са им предоставени от закона;
- Да предоставя условия и възможности за провеждане на синдикални събрания в извънработно време;
- Да предоставя на съответните синдикални организации информацията, която е необходима за осъществяване на нейната дейност.
В този раздел се включва и уговореният платен отпуск за една календарна година за извършване на синдикална дейност на нещатните представители на синдикалните ръководства.
Единадесетият раздел включва другите споразумения между страните, които не противоречат на закона, на нормативните актове на Правителството и на споразумения, постигнати на национално, отраслово и регионално равнище.
Допълнителните и заключителни разпоредби на КТД включват:
- Начина за осъществяване на текущ контрол върху изпълнението на задълженията, произтичащи от КТД;
- Правилата и процедурите за уреждане на споровете, които биха могли да възникнат между страните при тълкуването на уговореното в КТД;
- Датата от която влиза в действие КТД;
- Срока за действие та КТД и други.
Тази схема, структура и съдържание на КТД има примерен характер. Неговото действително съдържание и структура се определя от онова, което действително е уговорено между страните.
ДО
ДИРЕКТОРА
НА ………………………………..
ГР…………………………………
П О К А Н А
от………………………………………………………….
(синдикалната организация)
към ……………………………………………………….
(отраслова, браншова, национална принадлежност)
Уважаеми(а) господин(жо)…………………………………… ,
На основание чл.52, ал.1, т.1 от Кодекса на труда Ви отправяме настоящата покана за започване и водене на колективни преговори за сключване на Колективен трудов договор в предприятието за …………….. г.
Първото заседание на колективното преговаряне предлагаме да се проведе на ……….. г.
от ………….. часа в сградата на ……………, етаж …, зала (стая) ………..
Готови сме да обсъдим и уточним друга дата за започване на преговорите, но не по-късно от 1 месец от получаване на настоящата покана.
Работната група, определена от синдикалната организация за участие в колективното преговаряне, е в следния състав:
1. ……………………………………………………………………………..
(трите имена на лицето, длъжност)
2……………………………………………………………………………….
3……………………………………………………………………………….
Молим до започване на преговорите да ни уведомите за състава на Вашата работна група, която ще участва в колективното преговаряне.
Предлагаме на заседанието да уточним процедурата за водене, отразяване и приключване на колективното преговаряне.
Приложение:
1.Удостоверение за легитимност на синдикалната секция.
……………….. Председател на СС………………
( дата ) ( подпис)