В контекста на нарастващото напрежение около доходите и покупателната способност в България, разговаряме с Дешка Мандикова, която ръководи синдикалната структура на КТ „Подкрепа“ във Велико Търново. Тя коментира актуалните предизвикателства пред работещите в региона и националната рамка, в която те се вписват.
-Г-жо Мандикова, официалната статистика отчита ръст на средната заплата, но синдикатите често сигнализират за социално напрежение. Къде е реалният проблем за работещите във Велико Търново?
–Проблемът е в разминаването между макроикономическите показатели и ежедневната реалност на хората с ниски доходи. Да, средната заплата расте, но за хората на минимална работна заплата или в обществения сектор увеличението се поглъща от инфлацията. Вие сами виждате, че минималната заплата за 2026 г. е 1213 лв. (620,20 евро) . В същото време цените на основните стоки и услуги, особено през последните години, се повишиха значително. За един човек, който получава около или малко над минимума, разходите за храна, ток и отопление изяждат почти целия бюджет. Това създава усещане за несигурност и е причина за напрежение, което ние като синдикат отчитаме и сигнализираме, че може да прерасне в протести, ако не се вземат адекватни мерки .
-В такъв случай, какви конкретни действия предприема СРС „Подкрепа“ – Велико Търново, за да защити тези хора?
–Ние работим на няколко нива. На първо място, участваме активно в Областния съвет за тристранно сътрудничество, където поставяме въпросите за доходите и кадровата политика пред местната власт и бизнеса . Второ, насочваме усилия към това синдикатът да бъде реален партньор и да предоставя конкретна подкрепа на своите членове – например чрез организиране на трудова борса за директна среща между търсещи работа и работодатели, както и чрез финансови помощи за лечение при непредвидени ситуации . Но основната ни битка е за достойно заплащане и сигурност на работното място.
-Има ли сектори в региона, които са особено уязвими и където синдикалното присъствие е най-необходимо?
–Образованието и здравеопазването остават сред най-чувствителните сфери. В образованието проблемът е комплексен – ниските начални заплати и тежката работа водят до отлив на млади кадри. Знаете, че над 70% от младите учители напускат системата почти веднага след започване на работа . Това е тревожна тенденция, която засяга пряко качеството на образованието в целия регион. В здравеопазването напрежението също е високо, макар че там често фокусът пада върху национални протести. Ние като регионална структура следим тези процеси и търсим диалог с местните институции, за да задържим хората.
-Какъв е вашият отговор на аргумента, че увеличаването на заплатите в обществения сектор е в тежест на бюджета и може да не е устойчиво?
–Това е валиден аргумент, но той не трябва да се използва като оправдание за замразяване на доходите. Устойчивостта на публичните финанси не бива да се постига за сметка на хората, които са на първа линия – учители, медицински сестри, социални работници. Синдикатът настоява за реално колективно договаряне и за увеличение, което да компенсира реалната инфлация, а не да бъде просто номинален жест. В противен случай рискуваме да задълбочим демографската криза и да изпразним тези професии от съдържание.
-Какво е посланието ви към работещите във Велико Търново и региона?
-Посланието ми е, че синдикатът е тук, за да защитава правата им. Ние не сме просто структура, която участва в церемонии. Ние сме хората, които ще застанат до тях, когато има проблем с работодател, когато условията на труд са небезопасни, или когато доходите не им позволяват да живеят достойно. Призовавам ги да бъдат активни, да се информират за правата си и да търсят съдействие. Промяната идва, когато има единство и ясни искания.

